Йоана Рубин - доказан квантов медик и физик


Protected by Copyscape Online Infringement Detector
Член-кореспондент на Международна Академия по Информатизация към ООН, от години работи със собствена методика за лечение на широк кръг заболявания. Не случайно много от посетилите я за помощ споделят, че са се излекували като по чудо и са се предпазили от различни заболявания, хирургически операции, спестили са време и средства и желаят нейния опит да се разпространи.

Клуб по интереси и желания :.


събота, 26 март 2011 г.

ХИМИО И ЛЪЧЕТЕРАПИЯ

>> ХИМИОТЕРАПИЯТA И ЛЪЧЕТЕРАПИЯТА НЕ СА БОНБОНИ

ЙОАНА РУБИН ОБОРВА РАК НА ГЪРДАТА

Отново дойде есента и естествено, месец октомври, който е определен за разяснителна дейност за ефективна борба с рака на млечната жлеза при жените. Както е известно, милиони жени и техните близки по света преживяват този кошмар ежегодно. Въпросът е можем ли да го спрем и какво трябва да се знае, за да излезем като победители от този важен проблем и най-важното е да останем живи и здрави след всички перипетии и безсънни нощи.
Още в началото на октомври стана вече традиция в нашата страна да се закичват розови панделки и да се обличат розови фланелки в подкрепа на кампанията. Понякога забелязвам дори се стига и до истерия. А кой, всъщност, има нужда от това обикновените жени, неподозиращи нищо за евентуално свое такова тежко заболяване или заинтересувани компании, които, разбира се, трупат милиони върху нещастието и прекалено голямото доверие от страна на  потърпевшите.
Имам много богат опит в откриването, диагностиката и лечението на млечната жлеза при жените. Нещо повече, отдавна съм писала, че от рак на гърдата страдат не само жените, но и мъжете.
Ракът на гърдата може да се проявява под най-различни и разнообразни форми, често човек дори без да подозира, че е болен. До първите по-сериозни признаци може да минат месеци, дори и години. А по клинични изследвания откриване на заболяването също може да не се установи навреме. Единствено с моята квантово-физикална методика, която съм разработила от вече близо 20 години, заболяването може да се забележи в неговия съвсем ранен стадий.
Помогнала съм на много жени – над 440 на брой, да се освободят от това на пръв поглед много страшно и стресиращо заболяване, което в крайна сметка, си мисля в последно време, че не е чак толкова стресиращо. Само трябва навреме да се открие и още по-навреме да се отстрани по правилния начин. И в никакъв случай да не се срамуваме от това заболяване, а да го споделяме с хора, които знаят как да помогнат.
Преди седем-осем години в град Стара Загора ме посети една пощенска служителка, която знаеше от няколко години, че има рак на гърдата. Сама си поставила диагнозата и не е търсила помощ, защото знаела предварително какво ще й кажат специалистите, а и от страх.
Показа ми лявата си гърда и аз с учудване видях, че зърното е по-нависоко от обикновено. А това впоследствие се оказа, че е зрителна измама и с неудомение разбрах истината. Госпожата започнала да страда от преди няколко години. Пръвоначално се появила една малка пъпчица, оцветена в синьо и червено. Тя постепенно се разраствала, започвала да се пука и от нея от време на време изтичала някаква течност – от безцветна, до бяла, жълта, често примесена с чиста кръв. Най-трудно е било, когато миела чинии и без да иска с едната ръка да закачи гърдата.
Тогава раната се отваряла и освен, че изтичала зловонна течност, болките ставали все по-силни и нетърпими. С радост чула, че ще преглеждам в Стара Загора и ме посети с надежда, че всичко бързо ще мине без операция.
Като видях, се изумих от това какво е станало – по-тъмни и по-светли репефни образования с големина 8-12 сантиметра, приличащи на  голямо вдлъбнато зърно на гърдата и ореола около него с множество отворени рани в бяло, синьо и червено, от които изтичат течности. Чудех се как може да търпи всичко това, без дори да се намазва с нещо за облекчение. Не искала да спори с никой лекар и страхът я държал далече от всички.
В първия ден й направих три процедури и раните се затвориха. На другия ден като дойде при мен, видяхме, че образованието се беше свило до неузнаваемост. Беше останала само една пъпка около два-три сантиметра с малки връхчета, а на третия ден нямаше абсолютно нищо и гърдата си придоби нормален вид, а пациентката беше много щастлива, че повече няма тези тежки проблеми като преди.
Интересен е и случаят с госпожа Иванова от София. Посети ме преди повече от седем години с диагноза рак на гърдата. Имаше направени изследвания в онкологичната болница, в която щяха да й насрочат дата за операция. Беше много изплашена, защото и сестра й преди 25 години е била оперирана от същото заболяване. Сестра й обещала, че каквото и лечение да избере, само ще я подкрепя.
При прегледа установих  и канцерогенни разсейки и в мозъка. След около десетина дни на лечение всички показатели от клиничните изследвания  бяха в норма. През цялото време работеше и се грижеше за подрастването на внука си.
Едва миналата година каза на децата си, че е имала такова заболяване, а те са казали, че сигурно се шегува с тях и предложили да я водят за преглед в онкологията. Затова понякога казвам, че в някои случаи децата са най-големите врагове на родителите си, защото си внушават, че всичко знаят и само те са прави.
Тази година тя навърши 70 години и продължава да работи в частна фирма.
През лятото на 1997 година в Истанбул казах на една майка, родом от кърджалийско село, че 19-годишният й син има сериозно заболяване, а тя не ми повярва. Каза, че той винаги е бил много здрав. Синът Бюлент беше вял, дебел,  подпухнал, отпуснат, не говореше, изглеждаше като леко инфантилен и със сив оттенък на лицето.
След няколко седмици майката сподели, че синът й помолил да го прегледам. Споделил, че вечер като си легне, имал вече много силни болки в областта на лявата гърда и назад към гърба, а най-силни били болките около зърното на гърдата. По описанието на майката веднага разбрах за какво се отнася. След прегледа казах на майката, че синът й  е бил болен от бронхопневмония още като бебе и не е бил долекуван. Тя веднага отрече, а на другия ден се извини, че е забравила, че щял да умре от това заболяване като бебе.
На друтия ден нямаше нищо от това, което беше от предния ден. Ракът и раковите разсейки в областта на гърдата и гърба бяха изчезнали. Младежът нямал вечерта болки и за първи път от дълго време спал спокойно и непробудно дълго време.
След няколко месеца ме спря непознат младеж на улицата да ми благодари. Беше слаб, стегнат, с розов тен на лицето и говореше весело. На другия ден майка му ми каза, че май не съм могла да го позная.
Вече не стоял като преди на едно място и да гледа в една посока. Станал много весел и подвижен. Започнал работа.
След няколко години отиде войник и изкара службата без проблем. 
Като се върна, се ожени и вече има няколко годишно момиче.
Но не всички имат този късмет, както моите пациенти.
Някои хора, на които съм разказвала такива интересни случаи, са ми казвали: „Да, ти си ги лекувала, те са били добре, но след оперция, химио и лъче, после пак са умрели, нали?” Затова понякога си мисля, че човешката глупост няма край. Хората са си живи и здрави, без да са им прилагани тези глупости, за които хората най-често се сещат. Дори са убедени, че без това не може.
През последните години се нагледахме и наслушахме на какво ли не, свързано с тази диагноза.
Какво става обикновено с тези, които тръгват да се лекуват по така наречения традиционен път по класическия начин? Истината е, че никой от тези, които обявяват, че лекуват това или друго злокачествено заболяване, изобщо не знаят как да стане това. А как да ви лекува човек, който не знае какво да прави с вас!? Затова си служат с голяма усмивка и една голяма лъжа, че ще ви излекуват.
От друга страна забелязвате ли, че специалистите-онколози стават все повече и повече. А за да имат работа, все повече хора трябва да са болни от рак. И щеше да е чудесно, ако знаеха как се лекува рак. Щеше да е чудесно, ако все пак биха искали да се учат. Дори обявиха, че учени от БАН искат да открият как се лекува рак, но то било само като пожелание да направят проекти и да им отпуснат пари. А аз разработих методиката със собствени усилия, която все още е без конкуренция, без някой да ми отпуска финанси.
Много важно е да се знае, че ракът е само едно състояние на организма в даден етап от живота на човек. То все пак си е за страх, но и не трябва да се страхуваме чак толкова, колкото е по-добре да сме повече информирани и да знаем какво лечение да предприемем за себе си и за наши близки, ако все пак се случи да се разболеем.
И аз съм боледувала от различни форми на рак, включително и от рак на гърдата. Лекари ме насочваха към онкологията за операция и за лечение с химиотерапия и лъче. Все пак съм благодарна на Господ, че ми помогна да разработя методика за прегледи, консултации и лечение, която се оказа, че е много ефикасна. Мога да споделя, че съм имала и много силни болки, затова казвам, че ракът много боли. Дори много лекари си мислят, че съм  умряла преди много години.
Всички знаят как става лечението по традиционния метод. Установяват диагноза рак на гърдата. Светкавично, без да те оставят да помислиш малко и да споделиш с близки, те оперират. Най-често премахват едната гърда и част от принадлежащата й подмишница – хей така, за всеки случай! След това незабавно лечение – химио или лъче. А най-добре и двете – за по-смелите и по-амбициозните!? Показателите за кратко време се подобряват. Но не за дълго. В по-късен етап се отстранява и другата гърда и евентуално и част от съответната подмишница. Това често става за по-малко от година.
В по-късен етап от „лечението” често се забелязват разсейки в черния дроб, мозъка и къде ли не  - кости и другаде. Косата опадва, започва гадното и често повръщане. Човек губи силите си и бързо се чувства отпаднал. Показателите започват да се влошават  катастрофално. Болният ляга на легло и има силни болки.
Слагат му системи с морфин, лидол и други обезболяващи. Започва пищене от болки. Не може да се храни и пие течности. Повръща всичко.Единият бъбрек отказва да работи и го премахват хирургически. Понякога спира и единият лоб на белия дроб да си изпълнява функциите, а другият е с доста намалени. Не след дълго време идва заключението, че след толкова „успешно” лечение идва неизбежният край.
Лекарите вдигат ръце и отказват вече да помагат, защото са направили всичко, а чакат навън още много болни за тяхното място. Кръгът се затваря. И тогава се сещат да ни търсят и да питат защо сега са на този ред!? Защо никой предварително не им е казал какво ги очаква?! Защо журналистите и физиците не ги предупреждаваме? Истината е, че никой не смее, а и като им казваме истината, често не ни вярват! Защото лъжите са много големи! Обещанията за „бързо и лесно оздравяване ” са много големи, а накрая хората разбират, че са били лъгани през цялото време, но вече не могат да си върнат живота.
 Болният и близките му се питат, а често питат и нас, защо са стигнали до това състояние, след като са следвали всички указания на лекарите и са направили „всичко, както си следва”. Отговаряме им, че точно затова, че са вярвали сляпо в това, което са им предлагали, са  стигнали до там,  че няма вече накъде. Защото всички органи отвътре на болния изгниват и няма какво да се направи. От „доброто” лечение, което са следвали сляпо, болните умират по-рано. Много по-рано. Но затова никой не иска да пише. Всеки се страхува да напише истината. А болните страдат. И остават много деца без време без майки. Къде се е видяло и чуло, да се лекуват хора с дози радиация!?... Всеки нормален човек бяга от това влияние, а когато са болни, се предоверяват да се лекуват с известни дози радиоактивност.. Пациентите стават като малки ходещи атомни реактори, които замърсяват околната среда и разнасят смърт в околната среда. Но никой не се замисля.
Много млади майки, лекуващи това заболяване по стандартния начин, са заобиколени от малки деца, които някой ден може би няма да могат да имат свои рожби или пък ще се родят ненормални деца и ще се чудят защо.
Ако имам възможност, бих забранила внасянето на всички тези препарати от чужбина и държавата ни ще спести много пари, а жените ще са здрави.
Аз съм абсолютно убедена, че един ден тези, които „лекуват” хора с радиоактивност ще бъдат осъдени и ще бъдат хвърлени в затвора.
От друга страна пък съм преглеждала много жени с рак на гърдата, на които е оперирана и нацяло отстранена едната гърда, без да има защо. Обяснявам им, че диагнозата просто е била объркана. И една от тях  - 42-годишна инженерка от Крумовград, ми каза, че казвам истината, защото след като са отстранили гърдата й в онкологичната болница в столицата и са направили хистологично изследване, се установило това, което и аз й бях казала. Просто гърдата е била много силно възпалена. Объркали са я с рак и много се извиняват и се срамуват от това, което са направили. За всеки случай са й направили химио- и лъчетерапия. И имаше вече след година и половина рак по костите на дясната ръка и силни болки.
Колкото и прехвалени да са химио-то и лъче-то, независимо къде са провеждани - САЩ,  Канада, Германия, Франция, Англия и другаде, идва време, най-често след година-две, когато жените си умират. Много рядко живеят до пет или десет години. Склонна съм да си мисля, че тези последните изобщо не са имали рак. Защото повечето си отиват до година и половина. Коремът им силно се подува. Напълва се с вода и разсейки, като следствие от химиотерапията и лъчетерапията, и хората спират да уринират. Дори и децата вече се сещат, че ги чака смъртта.
Някои питат защо след като е толкова опасно това лечение, все пак се прави? Отговорът ми е един единствен: защото някои си пълнят банковите сметки.
В заключение ще добавя, че е хубаво човек да е информиран за рака на гърдата, но нека всеки да си избира лечение, при необходимост, според своите мисли и разбирания. Всеки трябва да знае истините и заблудите за различните видове лечения, които се предлагат. А на жените, заболели от рак на гърдата ми се иска да кажа: Жени, разберете, че вие сте много полезни и скъпи на децата си и другите ваши близки. Спрете насилието над себе си! Живейте спокойно и ведро!
2 октомври, 2009 г.
Уважаеми читатели,
Чакаме Вашите мнения по важни за Вас въпроси  на clubentusiast@mail.bg,  или на тел.:  0897 98 97 53.
Виртуален клуб Ентусиаст
www.clubentusiast.com

БЕЗПЛОДИЕ